Love

Под сивото небе, където ветровете шепнат тайни,
Кристиана върви с Михаил – ръка в ръка, през светлини и мрак.
Всеки град, всяка улица е техен храм,
Всеки залез – обещание, всяка нощ – нова страница на любовта.

В Рим, под сенките на древните колони,
Паста гореща, аромат на дом и уют –
Те споделят смях и сълзи, и мълчание,
И всеки поглед говори: „С теб съм завинаги.“

По каналите на Венеция лодките ги люлеят,
Водата отразява сърцата им, вълни от светлина и тайна.
Михаил шепти: „Не се страхувай, всичко е с теб красиво“,
И Кристиана усеща как целият свят спира за миг.

В Париж, под дъжда от лунна светлина,
Те танцуват между кафенета, между сенки, между мечти.
Паста и червено вино стават символ на техния съюз,
На страстта, която гори, на тишината, която говори.

Всеки пътешествен град е тяхното свидетелство,
Всеки залез – печат на любовта, която няма край.
И дори когато светът крещи, когато бурята удря,
Те имат само един друг – и това е вечността.

Кристиана плаче – сълзите й са реки от радост,
Михаил я прегръща и шепти: „С теб всичко е възможно.“
И в тази прегръдка, в този миг, във всяка хапка паста,
Любовта им живее – безкрайна, свята, безсмъртна.

Balada